Грешки при практикуване на йога, които следва да се избягват и правила за съчетаване на практиките

• 1. Ако искате да практикувате самостоятелно най-добре е да се допитате до компетентен учител, който ще изготви програма за вас, съобразена с вашите психо-физически особенности, възраст, заболявания, физически възможности и свободно време.
• 2. Никога не се описват упражнения на хора, които не практикуват йога, а питат от любопитство. Това ги обърква и замърсява знанието. Това знание е свещенно и „не се хвърлят бисери на свинете”.
• 3. Упражненията не бива да се преразказват на други хора, а да се показват. Това важи с особена сила за практиките от Пранаяма. Преразказването води до грешки при предаване и приемане на информацията.
• 4. Йога упражнения се правят поне 3-4 часа след хранене.
• 5. Отделните техники в Йога не се практикуват отделно, сами за себе си, а се правят винаги в система от техники. Те не са хапчета водещи до даден ефект (за тонус, за повишаване или намаляване на кръвното и др.).
• 6. Между отделните упражнения в йога сеанса никога не се прави пауза, почивка, ставане, излизане и мотаене. Упражненията плавно преминават едно в друго, което балансира човека психически и издига съзнанието.
• 7. Упражненията трябва да се правят с лекота и удоволствие, а не с усилие, напрежение, натоварване и напъване. Нека се стремим към радост и вътрешна хармония, а не към позьорство и външни ефекти.
  Насилственото влизане и задържане на асаните води до разтягане на сухожилията, претоварване и болки.
  Насилственото продължително задържане на дъха при Пранаяма води до белодробен емфизем (разкъсване на стените и разширение на алвеолите).
  Насилственото практикуване на практики от Пратиахара и Самаяма води до невроза и психическо напрежение. В Йога няма насилствена концентрация.
• 8. Задържането на асана не се изпълнява по часовник, а до границите на комфорта. Йогите не ползват часовници.
• 9. Асаните винаги се съчетават на принципа поза-контра поза и се изпълняват на групи: обърнати, извиващи, равновесни, релаксиращи.
• 10. Муктасаните и вариасаните (динамични, изометрични упражнения) се изпълняват винаги преди статичните пози, никога след тях.
• 11. Никога не се влиза в обърнати асани рязко, а постепенно и с отпускане. Обърнати асани не се практикуват след крии, свързани с многократно използване на енергийни ключове.
• 12. В горещо време не се прави Ширшасана (стойка на глава), а другите обърнати асани се задържат за кратко.
• 13. Обърнати пози никога не се правят след генериращи пранаями.
• 14. Генериращи пранаями (с бандхи и задържане на дишането) не се изпълняват без предварителна подготовка на тялото чрез муктасани и вариасани (динамични, изометрични упражнения), защото това може да доведе до натоварване на тялото и отделни органи и системи. Релаксиращи пранаями и упражнения от Пратиахара могат да се изпълняват преди медитация без да се прави предварителна подготовка чрез муктасани и асани.
• 15. Никога не се практикуват няколко генериращи пранаями една след друга (с малки изключения). Между отделните пранаями винаги се прави чаки за усвояване на генерираната енергия.
• 16. Генериращи пранаями (с бандхи и задържане на дишането) никога не се правят веднага след упражнения от Пратиахара (тала юкта, кобра дишане, йога нидра и др.) и Дхарана. Това води до претоварване и нервно напрежение.
• 17. При генериращите пранаями продължителността на кумбаката (задържането на дъха) е според вътрешния усет и чувство за комфорт, а не по някакво еталонно време по часовник, защото биоритмите на всеки човек са различни.
• 18. В жега не се правят пранями включващи едновременно или последователно използване на трите бандхи, но може да се практикува техника с една или две от бандхите (ключове).
• 19. Шакти бандхи не се изпълняват последователно една след друга, защото това ще доведе до енергийно претоварване. Между тях се правят упражнения, които разпределят енергията – муктасани и вариасани.
• 20. Мудрите се изпълняват винаги след Шакти бандхи, никога обратно, защото мудрите концентрират енергия, а Шакти бандхите я разпръскват.
• 21. В медитация не се влиза насилствено, с волева концентрация на ума и борба с мислите. В Самаяма (медитация) се влиза чрез фина дихателна техника от Пранаяма (кейвали, затаен дъх, диханието на Шива, нади шодхана, уджая, диханието на дракона и др.) или с техника от Пратиахара (тала юкта, кобра дишане, крия и др.)
• 22. Не се медитира или релаксира, когато човек е превъзбуден, изнервен или ядосан. В тези случаи се практикуват сатвастични дихателни техники (кейвали, диханието на Шива, нади шодхана, абхая). Не се правят раджастични или генериращи пранями.
• 23. Техники от Дхарана (Виварта, Меруданда, Чакра Дхарана и др.) се правят за кратко време (5-10 мин.), след което се преминава към Дхияна. Продължителното практикуване на Дхарана води до нервно напрежение и синдром на Кундалини.
• 24. Синдромът на Кундалини (напрежение и тежест в главата, вегетативни смущения, страхове, топлина или студ в тялото, нервна превъзбуда, парахалюцинации – видения с периферното зрение) е следствие от дисхармонично практикуване, при което е претоварена централната енергийна система (Ида, Пингала и Сушумна), а в периферната енергетика има блокажи, което води до енергийно неравновесие. То се коригира чрез Тала Юкта, Йога Нидра, Прана Шудхи, Прана веда, Свастика даршана и др.
• 25. Съзнанието е връзката между Атман (животворната сила в нас) и психо-физиологичната ни структура. Атман не паметта, личността, ума, егото, тялото, сърцето, органите. Той е това, което ги привежда в действие. Ако упражненията в Йога се изпълняват безсъзнателно и механично, като условни рефлекси, те имат минимален ефект, предимно на физиологично ниво. Всички упражнения, особенно от Праняма и Пратиахара, се изпълняват с насочване на вниманието и осъзнаване на процеса (което не значи мислене и разсъждение). Мисленето и разсъждението са информационна справка със съдържанието на паметта.